10 feb 2009, 7:37

Запази ме 

  Poesía
708 0 9
                                           Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
                                           Не ме оставяй сам със вечерта,
                                          ни себе си, ни мене не залъгвай...
                                                                                      Дамян Дамянов



Ще си тръгна преди изгрев слънце.
По тъмно. Зорницата горе
        указва ми пътя.
Слънце  додето изгрее,
        твърде далеч ще съм вече.
Ще замина далече,
    зад девет земи във десета
та дано се намеря,
        дано те намеря...
Ти не тръгвай след мен.
Остани. Не ме следвай.
Ако ме искаш отново,
        и само за себе си.
... Ако ме обичаш.
Запази ме в сърцето,
    като малко цветно стъкълце,
        което блести със всеки изгрев.
Запази ме като светлина от свещ,
        която не ще догори.
    Като залез пази ме.
Запази ме.
    Като полъх от вятър,
        който преминава през теб.
Запази ме.
    Като частица синьо небе.
Запази ме.
    Като въздишка дори,
        когато болката вика в теб.
Запази ме.
    Като парче от свободата,
        която имаш.
Запази ме.
    тъй както пазиш сърцето си...
Запази ме.
    ... Ако ме обичаш.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса, Нели!
    Поздрави и от мен!
  • Ох,колко е хубаво-о-о!!!
  • Запази ме като най-хубавото...ако ме обачаш.
    Много хубав стих, Нели!
  • Същото като трънчето в петата, Томииич! Бучка, напомняйки за себе си.
  • Можем да намерим себе си само в сбъсъка с най-близките ни хора(дори и не с нас самите).Поздравления, нещо в теб винаги ме провокира!
    Ники
  • Като стъкълце в сърцето, Нелка? Снежно краличещо граничещо.
  • Прекрасна е Нели!!!
    Толкова нежно и обичливо...
    Прегръщам те!
  • Поздрав, Нели!
    Чудесна си!
  • ..Запази ме.
    Като парче от свободата,
    която имаш...
    !!!!!

    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??