10.02.2009 г., 7:37

Запази ме

846 0 9
                                           Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
                                           Не ме оставяй сам със вечерта,
                                          ни себе си, ни мене не залъгвай...
                                                                                      Дамян Дамянов



Ще си тръгна преди изгрев слънце.
По тъмно. Зорницата горе
        указва ми пътя.
Слънце  додето изгрее,
        твърде далеч ще съм вече.
Ще замина далече,
    зад девет земи във десета
та дано се намеря,
        дано те намеря...
Ти не тръгвай след мен.
Остани. Не ме следвай.
Ако ме искаш отново,
        и само за себе си.
... Ако ме обичаш.
Запази ме в сърцето,
    като малко цветно стъкълце,
        което блести със всеки изгрев.
Запази ме като светлина от свещ,
        която не ще догори.
    Като залез пази ме.
Запази ме.
    Като полъх от вятър,
        който преминава през теб.
Запази ме.
    Като частица синьо небе.
Запази ме.
    Като въздишка дори,
        когато болката вика в теб.
Запази ме.
    Като парче от свободата,
        която имаш.
Запази ме.
    тъй както пазиш сърцето си...
Запази ме.
    ... Ако ме обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, Нели!
    Поздрави и от мен!
  • Ох,колко е хубаво-о-о!!!
  • Запази ме като най-хубавото...ако ме обачаш.
    Много хубав стих, Нели!
  • Същото като трънчето в петата, Томииич! Бучка, напомняйки за себе си.
  • Можем да намерим себе си само в сбъсъка с най-близките ни хора(дори и не с нас самите).Поздравления, нещо в теб винаги ме провокира!
    Ники

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...