Запей ми, славею
Запей ми, славею чудесни,
песен с медния си глас,
тук, под липовите клони,
ще те слушам в захлас!
Запей за бистрото поточе,
бълбукащо неспирно нощ и ден,
за житата цъфнали в полето,
за красивата пролет запей!
За минзухарите в гората,
за гордия планински връх,
за чайките и синевата,
за морето и буйните вълни!
Запей ми, славею, за любовта
между Слънцето и Луната,
за блещукащата от радост звезда
и усмивката, скрита в росата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любка Момчилова Todos los derechos reservados
