Запей ми, славею чудесни,

песен с медния си глас,

тук, под липовите клони,

ще те слушам в захлас!

Запей за бистрото поточе,

бълбукащо неспирно нощ и ден,

за житата цъфнали в полето,

за красивата пролет запей!

За минзухарите в гората,

за гордия планински връх,

за чайките и синевата,

за морето и буйните вълни!

Запей ми, славею, за любовта

между Слънцето и Луната,

за блещукащата от радост звезда

и усмивката, скрита в росата!