7 nov 2008, 21:50

Запитах съдбата

1.2K 0 10

Запитах веднъж съдбата

защо е толкоз потайна,

защо крие своите истини 

от погледите ни любопитни.

 

Изсмя ми се тя лукаво,

че искам всичко да зная,

с любопитството човешко

в земното царство грешно.

 

"Защо искаш всичко да знаеш,

добро и зло да познаеш...

Ако би всичко узнала,

ти не би дълго живяла..."

 

Така ми тя в миг рече,

отмина горда далече,

ех, помирих се с нея,

нали исках дълго да живея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...