7 nov 2008, 21:50

Запитах съдбата

1.2K 0 10

Запитах веднъж съдбата

защо е толкоз потайна,

защо крие своите истини 

от погледите ни любопитни.

 

Изсмя ми се тя лукаво,

че искам всичко да зная,

с любопитството човешко

в земното царство грешно.

 

"Защо искаш всичко да знаеш,

добро и зло да познаеш...

Ако би всичко узнала,

ти не би дълго живяла..."

 

Така ми тя в миг рече,

отмина горда далече,

ех, помирих се с нея,

нали исках дълго да живея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...