Запитах съдбата
Запитах веднъж съдбата
защо е толкоз потайна,
защо крие своите истини
от погледите ни любопитни.
Изсмя ми се тя лукаво,
че искам всичко да зная,
с любопитството човешко
в земното царство грешно.
"Защо искаш всичко да знаеш,
добро и зло да познаеш...
Ако би всичко узнала,
ти не би дълго живяла..."
Така ми тя в миг рече,
отмина горда далече,
ех, помирих се с нея,
нали исках дълго да живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
поздрави мила!!!
