Запитах веднъж съдбата
защо е толкоз потайна,
защо крие своите истини
от погледите ни любопитни.
Изсмя ми се тя лукаво,
че искам всичко да зная,
с любопитството човешко
в земното царство грешно.
"Защо искаш всичко да знаеш,
добро и зло да познаеш...
Ако би всичко узнала,
ти не би дълго живяла..."
Така ми тя в миг рече,
отмина горда далече,
ех, помирих се с нея,
нали исках дълго да живея...
© Мадлен All rights reserved.
поздрави мила!!!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
