Запитах веднъж съдбата
защо е толкоз потайна,
защо крие своите истини
от погледите ни любопитни.
Изсмя ми се тя лукаво,
че искам всичко да зная,
с любопитството човешко
в земното царство грешно.
"Защо искаш всичко да знаеш,
добро и зло да познаеш...
Ако би всичко узнала,
ти не би дълго живяла..."
Така ми тя в миг рече,
отмина горда далече,
ех, помирих се с нея,
нали исках дълго да живея...
© Мадлен All rights reserved.
поздрави мила!!!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
