5 feb 2015, 9:20  

Зара

  Poesía
698 0 0
Зара

Желаеш да публикуваш си творбата,
искаш да докоснеш се до суетата.
Коментари и оценки да получаваш ти навред,
след прочита на първия куплет.
Но нека да те светна по въпроса,
макар в момента да съм боса.
Много хора се озъртат и за жалост,
гарда си не смъкват.
Гледат тайно-тихо,
ако може да остане скрито
и се мъчат да пробият,
пладиатстват - в джоба си
опитват да те скрият.
Докато навираш им се в лицето
и ги сочиш с кутрето.
Мислят как да те поставят в шах,
но не знаят че с пешката поставила си ги в мат.
Отдава им се да завиждат много,
но не осъзнават че си имаш свое лого.
Продължават да злобеят
докато чорапите ти се ветреят.
Покажи им босите си ти крака -
и кажи им, че написала си го с лявата ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...