19 may 2010, 18:54

Зараза

  Poesía
1K 0 4

Зараза

 

Разплиска добротата си по стълбите.

Иди, че я гони сега напразно.

Във свят облян с измамите – беззъбите,

е ясно – да си злобен е заразно.

 

Дори и благородно да ме хванеш,

от бездна да ме дръпнеш да не падна,

го правиш само смешен да не станеш

и с корист храниш добротата гладна.

 

И щом един ден в себе си погледнеш

и видиш, че във плен си на прокобата,

ще се обърнеш ли, за да побегнеш,

или ще станеш част от тебе - злобата!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...