Зараза
Разплиска добротата си по стълбите.
Иди, че я гони сега напразно.
Във свят облян с измамите – беззъбите,
е ясно – да си злобен е заразно.
Дори и благородно да ме хванеш,
от бездна да ме дръпнеш да не падна,
го правиш само смешен да не станеш
и с корист храниш добротата гладна.
И щом един ден в себе си погледнеш
и видиш, че във плен си на прокобата,
ще се обърнеш ли, за да побегнеш,
или ще станеш част от тебе - злобата!?
© Владислава Генова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
