19 мая 2010 г., 18:54

Зараза

999 0 4

Зараза

 

Разплиска добротата си по стълбите.

Иди, че я гони сега напразно.

Във свят облян с измамите – беззъбите,

е ясно – да си злобен е заразно.

 

Дори и благородно да ме хванеш,

от бездна да ме дръпнеш да не падна,

го правиш само смешен да не станеш

и с корист храниш добротата гладна.

 

И щом един ден в себе си погледнеш

и видиш, че във плен си на прокобата,

ще се обърнеш ли, за да побегнеш,

или ще станеш част от тебе - злобата!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...