21 jun 2019, 7:19

Заразен със съмнение

  Poesía
1.5K 6 9

Предавал ли ви е до днес приятел -

ще знаете  дали  боли и колко!...

Аз онзи ден попаднах на предател,

душата  ми   сега  крещи  от  болка...

 

Във късна доба - времето на Юда,
луната - с жълтото око на сова,
предателите в този час будуват,
във вените им, вместо кръв - отрова!

 

Душите им - обраснали във бурен,
а дяволът в ухото им нашепва,
изпаднали и жалки креатури -
погазили приятелската клетва!

 

Загубих най-добрия си  приятел,

а за съвет до него се допитвах...

От брат по-скъп...оказа се предател!

Без  милост  вярата ми  бе разбита!...

 

Със него бях в житейските завои,

последната си риза му  дарявах,

приемах радостите му за свои,

а в мъката го братски утешавах...

 

И  залъка по равно си деляхме,

в мечтите двама стигахме далеко...

И истината заедно прозряхме –

приятел е богатство за човека!...

 

Но днеска ярост, болка и обида,
вулкан от чувства се надига в мене!
Невярващ ставам!... И с очи да видя,
аз заразен съм вече със съмнение!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тема, в която носи болката в себе си!...
  • Това боли... много...
  • Знам какво е. По-добре не може и да се каже. Браво, Роби!
  • Благодаря за отделеното внимание на всички, които спряха тук!...,
  • Приятел е богатство за човека"...И най-боли от предателството му!Преживяла съм го няколко пъти,сякаш мен си описал,Роби,.!Вече не вярвам ,но все още приемам приятели....

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...