Зареждам се
Празна съм.
Душата ми е празна.
Само стъпките кънтят.
Разхождат се по детските ми коридори
и спомените тихичко шептят.
Посрещам ги.
С усмивка ги посрещам.
Връщам лентата назад.
Пак дете съм, с обич обградено.
Очите ми в любов искрят.
До мен са.
Двамата до мен са.
Баща и майка - слънчево гнездо.
И днес... макар и празно наполовина,
то още топли, пълно със добро.
Зареждам се.
Душата си зареждам.
Разгарям пламъка във мен.
А огънят на своите деца отреждам,
за да ги грее в труден ден!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
