4 февр. 2008 г., 16:48

Зареждам се

1.1K 1 29

Празна съм.

Душата ми е празна.

Само стъпките кънтят.

Разхождат се по детските ми коридори

и спомените тихичко шептят.

 

Посрещам ги.

С усмивка ги посрещам.

Връщам лентата назад.

Пак дете съм, с обич обградено.

Очите ми в любов искрят.

 

До мен са.

Двамата до мен са.

Баща и майка - слънчево гнездо.

И днес... макар и празно наполовина,

то още топли, пълно със добро.

 

Зареждам се.

Душата си зареждам.

Разгарям пламъка във мен.

А огънят на своите деца отреждам,

за да ги грее в труден ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е,родителите си отиват,но те живеят в нас чрез гените си и оживяват в прекрасните ни детски спомени.Изгубих за 5 години и двамата си родители.Мога да разбера болката ти.Уповавай се на Бога и върви напред!
  • Любов семейна, тихо гнездо,
    надеждата топли - горящо дърво.
    Животът ни труден, мълчим в тишина,
    и дават ни сила, очи на деца...

    Много нежно и любвеобвилно, Танче - Поздравления!!!!
  • Браво, Танче за този стих!
    Просълзи ме
  • Много ,много хубаво !!
    Поздрави ,Таня!
  • Носталгично,тъжно, но хубаво Таня, хареса ми!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....