18 abr 2007, 8:06

Зареждане

  Poesía
672 0 7
Зарових лицето си сънено
в цвете!
Прашец в дробовете нахлу!
Медът по очите тъй сладко
полепна!
Жужене напевно дочух!

Тревите ме галят по босите
пръсти!
А дланите галят пръстта!
Косите под слънцето - лъскави,
гъсти!
А устните трепват в нега!

Ветреца полазва по шията
топла!
И пия безпаметно, жадно, в несвяст -
от чудния дъх, от кръвта
на живота!
Зареждам сърцето със страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...