Зареяна
Зареяна
Над покривите здрачни
на делника невзрачен -
душата ми, зареяна -
балон, изпълнен с хелий.
(Боже мой, къде ли е?)
Обвеяна от вятъра,
измита от дъжда,
все още моя е -
не зная докога.
(Опъната е нишката.)
Оставям я на вятъра,
разчитам на дъжда,
и без това не искам
и не мога да я спра.
(Как мога нея - волната,
в черупката на дните си
да задържа?)
А толкова съм слаба
и толкова закотвена.
(Как мога с нея - ветрогонката -
да полетя?)
Оставям я на вятъра,
разчитам на дъжда -
не мога и не искам
да я спра.
Тревожат ме единствено
камбанариите,
и глождят ме
гръмоотводите,
пробождат ме
съмнения
за шиповете остри
на антените.
(Най вече за антените.)
Опитвам да не мисля за това.
Не мисля за дъжда,
нито за вятъра.
Теченията, струва ми се,
спрели са.
(Да знаех само
къде ли рее се сега
душата ми.)
© Мариана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви.Струва ми се, че отдавна, отдавна ви познавам всичките,сигурно душата ми вече ви е разпознала...
-
Много хубаво!
-
Тревожат ме единствено
камбанариите,
и глождят ме
гръмоотводите,
пробождат ме
съмнения
за шиповете остри
на антените.
(Най вече за антените.)
............
стих като песен! -
Много е хубаво стихотворението ти , Марияна! Не се страхувай от камбанариите на църквите, там е свято място, ти поспирай там - нищо няма да ти се случи лошо , а само чудеса.Пожелавам ти да летиш с душата си накъдето си поискаш, с обич за волната ти и красива душа.
-
Прекрасна душа!Прекрасен стих!!!
-
Хубав стих Мариана,хареса ми!
А сега остава да си намериш душата!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
