13 jun 2019, 22:30

Заровили поглед

  Poesía
363 1 1

Заровили поглед

 

Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.

 

Заровили поглед в шепа стотинки,
можем ли да видим реален света?
В душите се плъзгат гадинки
и ровят, все ровят само в калта.

 

Ниско снижен е погледа на роба.
Веригите му тегнат от векове.
Влачат го приземи чак до гроба,
неизправил за миг дори рамене.

 

Бичове плющят тежки от всякъде.
Мисълта се люшка окървавена.
Светлина се стича бавно от някъде,
но душата в бурни пламъци стене.

 

Веригите отдавна са ръждясали,
но ний в ръждата покорно стоим.
Свободата дава мисловни проблясъци.
Какво ще я правим, трябва да решим!

 

До кога ще стоим в небитието,
безрасъдни, бездушни, безверни?
Отвори очи! Виж над себе си небето!
Прогони от него облаците черни!

 

Бъди вятър земен, бурен, реален,
мъдър в своите човешки решения!
Дори Бог ще ти бъде благодарен.
Ще подкрепи бунтовното ти мнение...

 

13 06 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...