Защо са ми, не зная аз, очите,
когато с тях не мога да те зърна?
Защо са ми, ръцете, без които
дори крила да имам, няма да си тръгна?!
Защо са сетивата, без които
не мога да усещам полъха на лято?
Защо ми е душа, когато пътьом
нозете тръгват по нелеката пътека?!
Защо са ми нозе, когато трудно
се влача на колене по земята?!
Защо са ми мечти от вятър,
когато разпиляна чувствам се? ...