Защо
Защо са ми, не зная аз, очите,
когато с тях не мога да те зърна?
Защо са ми, ръцете, без които
дори крила да имам, няма да си тръгна?!
Защо са сетивата, без които
не мога да усещам полъха на лято?
Защо ми е душа, когато пътьом
нозете тръгват по нелеката пътека?!
Защо са ми нозе, когато трудно
се влача на колене по земята?!
Защо са ми мечти от вятър,
когато разпиляна чувствам се?
(А казват, била съм богата?!)
Защо ми е небе, надвиснало над мене,
и сиви облаци, тежащи като камък?!
Защо ми е луната, щом не те намерих
на картата със лунните пътеки?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
