Stoiko23 (Анонимен Провал)
6 8
8 ago 2007, 22:07

Защо? 

  Poesía
704 0 2
И като дъжд от твоето лице се стичат сълзи на забрава
и молиш ме да си вървя, не искаш ти за мен да знаеш.
Макар и трудно и печален, навеждам своята глава,
защото искам ти да си щастлива, дори да зная, че
срещу себе си вървя.

Тогаз света за мене свърши, усетих миг на самота,
но знаех, че животът продължава и трудности тепърва предстоят.
И ден след ден аз отговори търсех, но нищо не можах да сътворя,
помислих си "недей потъва в забрава", потънеш ли,
оставаш вечно там.

Защо със сълзи на очите ти днес ме молиш да ти простя,
та не помисли ли тогава, че моето сърце за тебе спря!
След толкова тъга и мъка, не зная как би могло с тебе
двамата да сме щастливи и отново да живеем кат едно!

© Анонимен Провал Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някой беше казал:"Човешко е да се греши, но е божествено да се прощава"
    А аз ще добавя:Трудно е да простим на този, който ни е нанесъл сърдечна болка, но когато го направим, по-малко ни тежи и на нас самите. Бъди щастлив!
  • Трудно е да се върнеш назад и да простиш!
    Но,ако си заслужава?!?
Propuestas
: ??:??