И като дъжд от твоето лице се стичат сълзи на забрава
и молиш ме да си вървя, не искаш ти за мен да знаеш.
Макар и трудно и печален, навеждам своята глава,
защото искам ти да си щастлива, дори да зная, че
срещу себе си вървя.
Тогаз света за мене свърши, усетих миг на самота,
но знаех, че животът продължава и трудности тепърва предстоят.
И ден след ден аз отговори търсех, но нищо не можах да сътворя,
помислих си "недей потъва в забрава", потънеш ли,
оставаш вечно там.
Защо със сълзи на очите ти днес ме молиш да ти простя,
та не помисли ли тогава, че моето сърце за тебе спря! ...