16 jun 2014, 16:39

Защо

  Poesía » Otra
517 0 2

Те не знаят защо.
Те са толкова земни,
че когато заспят,
не сънуват, когато мълчат -
във главите си
думи не чуват;
как препуска мигът,
как пораства зад хълма денят,
зареден със безсмъртие,
не разбират.

Те са толкова "кал от калта",
бездуховни и бледи,
че наистина се превръщат
на прах;
не успяват да хванат вселената
във прашинка живот;
"проба-грешка",
невярващи в Бог,
възприемащи днешното,
реагиращи на първично ниво,
със сетивно усещане.
И дотам.

Те не знаят, че има
необятна идея,
в която нас всички ни има,
и че името ни
някой някъде там
е гравирал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...