16 jun 2014, 16:39

Защо

  Poesía » Otra
512 0 2

Те не знаят защо.
Те са толкова земни,
че когато заспят,
не сънуват, когато мълчат -
във главите си
думи не чуват;
как препуска мигът,
как пораства зад хълма денят,
зареден със безсмъртие,
не разбират.

Те са толкова "кал от калта",
бездуховни и бледи,
че наистина се превръщат
на прах;
не успяват да хванат вселената
във прашинка живот;
"проба-грешка",
невярващи в Бог,
възприемащи днешното,
реагиращи на първично ниво,
със сетивно усещане.
И дотам.

Те не знаят, че има
необятна идея,
в която нас всички ни има,
и че името ни
някой някъде там
е гравирал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....