Защо
Те не знаят защо.
Те са толкова земни,
че когато заспят,
не сънуват, когато мълчат -
във главите си
думи не чуват;
как препуска мигът,
как пораства зад хълма денят,
зареден със безсмъртие,
не разбират.
Те са толкова "кал от калта",
бездуховни и бледи,
че наистина се превръщат
на прах;
не успяват да хванат вселената
във прашинка живот;
"проба-грешка",
невярващи в Бог,
възприемащи днешното,
реагиращи на първично ниво,
със сетивно усещане.
И дотам.
Те не знаят, че има
необятна идея,
в която нас всички ни има,
и че името ни
някой някъде там
е гравирал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
