1.”Ти бе с мен в добри и лоши дни,
но сега те няма - няма те, уви!
Навън дъждът не спира да вали.
Къде изгуби се, кажи!
Защо нямаш смелостта да ме погледнеш?
Страхуваш се дори до мен да седнеш!
Дали когато през нощта лежиш,
името ми вече не шептиш?
Припев:
Защо?! Защо със щастие дари ме,
защо от лудостта, страха спаси ме,
а после ти избяга, нарани ме? ...