1.”Ти бе с мен в добри и лоши дни,

но сега те няма - няма те, уви!

Навън дъждът не спира да вали.

Къде изгуби се, кажи!

Защо нямаш смелостта да ме погледнеш?

Страхуваш се дори до мен да седнеш!

Дали когато през нощта лежиш,

името ми вече не шептиш?

                                    Припев:

Защо?! Защо със щастие дари ме,

защо от лудостта, страха спаси ме,

а после ти избяга, нарани ме?

Спри! Не виждаш ли, боли ме!

Защо отхвърляш моята любов?

Защо те викам, а не чуваш моя зов?!

Нима за мен не беше ти готов?

Защо стопи се нашият живот?

2. Помниш ли студените, зимни дни?

По-топли бяха, щом се срещнахме, нали?

Спомняш ли си как ме хвана за ръка

и заедно поехме пътя труден към света?

Но нещо скъса се - тежко спусна се мъгла,

а  аз те чакам напразно под дъжда.

Порази ме тъй жестоко твоята слана!

От мен остана само таз замръзнала сълза!

        Припев: . . .

                     Кулминация:

Дори и да грешиш, дори и да крещиш,

не можеш да летиш, не можеш да решиш

дали да продължиш да ме обичаш

или завинаги да замълчиш.

Трябва ли всичко да свърши така?

Трябва ли всичко да потъне в съня,

в който аз, на ръба на пропастта,

чувствам, че останах сама на света?”

         Припев: . . .