28 окт. 2008 г., 22:19

Защо?

742 0 2

1.Ти бе с мен в добри и лоши дни,

но сега те няма - няма те, уви!

Навън дъждът не спира да вали.

Къде изгуби се, кажи!

Защо нямаш смелостта да ме погледнеш?

Страхуваш се дори до мен да седнеш!

Дали когато през нощта лежиш,

името ми вече не шептиш?

                                    Припев:

Защо?! Защо със щастие дари ме,

защо от лудостта, страха спаси ме,

а после ти избяга, нарани ме?

Спри! Не виждаш ли, боли ме!

Защо отхвърляш моята любов?

Защо те викам, а не чуваш моя зов?!

Нима за мен не беше ти готов?

Защо стопи се нашият живот?

2. Помниш ли студените, зимни дни?

По-топли бяха, щом се срещнахме, нали?

Спомняш ли си как ме хвана за ръка

и заедно поехме пътя труден към света?

Но нещо скъса се - тежко спусна се мъгла,

а  аз те чакам напразно под дъжда.

Порази ме тъй жестоко твоята слана!

От мен остана само таз замръзнала сълза!

        Припев: . . .

                     Кулминация:

Дори и да грешиш, дори и да крещиш,

не можеш да летиш, не можеш да решиш

дали да продължиш да ме обичаш

или завинаги да замълчиш.

Трябва ли всичко да свърши така?

Трябва ли всичко да потъне в съня,

в който аз, на ръба на пропастта,

чувствам, че останах сама на света?”

         Припев: . . . 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...