27 nov 2012, 12:09

Защо? 

  Poesía » De amor
594 0 5

                                                             На Д.

Защо се разминаваме така

във мисли, думи, намерения, постъпки?

Понякога в житейската река

брегът е срутен. И със предпазливи стъпки

 

е нужно да намериш две слова.

Да знаеш, че разбран си - без въпроси.

Да чувстваш мъничкото, онова,

което скрито пламъчето носи

 

на сляпа нежност. Да простиш.

И другия да слушаш без съмнения.  

На себе си дори да се дивиш,

способен да приемаш извинения.

 

Да сгрееш другия със краткото: „Добре,

разбирам те!” Това е. Просто вричане.

Сърцето ти само да избере

пътеката. Останалото е обичане.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво!
  • Одухотворяващо ...
  • Много философски и мъдри послания,Нина!Прекрасно е!
    поздрави от мен!
  • "...И със предпазливи стъпки е нужно да намериш две слова." - това е тайната...Много смисъл, много мъдрост..!! Прекрасно изказано!!
  • Сърцето ти само да избере
    пътеката. Останалото е обичане.

    Когато обичаме, истински, избора на пътеката е по-лесен!
    Поздрав за хубавата творба!
Propuestas
: ??:??