Защо?
На Д.
Защо се разминаваме така
във мисли, думи, намерения, постъпки?
Понякога в житейската река
брегът е срутен. И със предпазливи стъпки
е нужно да намериш две слова.
Да знаеш, че разбран си - без въпроси.
Да чувстваш мъничкото, онова,
което скрито пламъчето носи
на сляпа нежност. Да простиш.
И другия да слушаш без съмнения.
На себе си дори да се дивиш,
способен да приемаш извинения.
Да сгрееш другия със краткото: „Добре,
разбирам те!” Това е. Просто вричане.
Сърцето ти само да избере
пътеката. Останалото е обичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
