24 oct 2009, 0:21

Защо?

718 0 7
Защо?        
Защо не каза ми "обичам те"?  
Това бе всичко, от което се нуждаех.
Защо в очите ти откривах аз сълзи,
а думите запази и зад тях се скри?  
         
 Защо ръцете ти ме търсеха в нощта
и пулсът ти бе повече от учестен?  
Защо завиваше ме със целувки  
и - нещо повече - летеше с мен?  
         
Защо? Защо? Защо? Кажи!  
Сега какво? Аз тъжна съм, а ти - почти.
Защо не каза ми "обичам те"?  
Ако така е трябвало - прости!  
.................................................  
Нo kраят идва... по всичко личи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много познато.. Аз мисля, че знам отговора - нарича се СТРАХ.
    Нелеп страх. От този, който се римува с тежък грях!
    От този, който убива любов
    и подминава примижил двуметровия ров...

    Поздрав от мен и ти пожелавам повече смели хора около теб!
  • Тъжно..., но всеки край е ново начало.
  • използваш едни думиии... проникващи
  • Веси,Ракина,накарахте ме да се замисля за много неща.От сърце Ви благодаря.И на всички,които се спряха при мен.
  • О, Марияна, нека да не идва този край! Тука се чувства силна обич.
    Бори се за нея! А стихът ти е много хубав. ПОЗДРАВ!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...