24.10.2009 г., 0:21

Защо?

714 0 7
Защо?        
Защо не каза ми "обичам те"?  
Това бе всичко, от което се нуждаех.
Защо в очите ти откривах аз сълзи,
а думите запази и зад тях се скри?  
         
 Защо ръцете ти ме търсеха в нощта
и пулсът ти бе повече от учестен?  
Защо завиваше ме със целувки  
и - нещо повече - летеше с мен?  
         
Защо? Защо? Защо? Кажи!  
Сега какво? Аз тъжна съм, а ти - почти.
Защо не каза ми "обичам те"?  
Ако така е трябвало - прости!  
.................................................  
Нo kраят идва... по всичко личи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много познато.. Аз мисля, че знам отговора - нарича се СТРАХ.
    Нелеп страх. От този, който се римува с тежък грях!
    От този, който убива любов
    и подминава примижил двуметровия ров...

    Поздрав от мен и ти пожелавам повече смели хора около теб!
  • Тъжно..., но всеки край е ново начало.
  • използваш едни думиии... проникващи
  • Веси,Ракина,накарахте ме да се замисля за много неща.От сърце Ви благодаря.И на всички,които се спряха при мен.
  • О, Марияна, нека да не идва този край! Тука се чувства силна обич.
    Бори се за нея! А стихът ти е много хубав. ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...