28 abr 2011, 11:53

Защо

  Poesía » Otra
1.6K 0 4

Защо така се случва все да страдам аз,

защо така се случва сълзи да лея аз.

Живота ми прекрасен кой завистник прокле?

Кой обзет от злоба щастието ми краде.

Защо да страдам аз, какво ви сторих,

просто бях щастлива и добра,

 навярно зло ви сторих с моята чистота.

Нима се чувствате щастливи от това

да правите живота ми по-труден - по тръни да вървя?

Не ще се предам, ще падам и ще ставам,

не ще остана във калта, докато не дойде смъртта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нона Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....