Защо така се случва все да страдам аз,
защо така се случва сълзи да лея аз.
Живота ми прекрасен кой завистник прокле?
Кой обзет от злоба щастието ми краде.
Защо да страдам аз, какво ви сторих,
просто бях щастлива и добра,
навярно зло ви сторих с моята чистота.
Нима се чувствате щастливи от това
да правите живота ми по-труден - по тръни да вървя?
Не ще се предам, ще падам и ще ставам,
не ще остана във калта, докато не дойде смъртта.
© Нона Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
