4 oct 2008, 11:07

Защо? 

  Poesía » De amor
592 0 6
Защо умира неразбрана и сама в нощта,
с усмивка и без сълзи,
болката ми от лъжата?
Дори отново да излъжеш ти
не мен ще ме боли -
простих ти за лъжата...
Какво ще правиш?
Как ще продължиш?
Дано все пак успееш
в света на дребните лъжи
да изживееш миг, а не театър?
Дано и ти да си щастлив!
Дано сърцето в теб запее -
с любов животът е велик,
а без любов не се живее...
И нека просто помълчим.
А спомените, пуснати на воля,
да стигнат и подминат
нашите следи - били сме -
нека бъдем хора.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??