26 may 2017, 16:02

Защо

838 2 5

Защо се срещнахме след толкова години?

Съдбата ли се пошегува с нас,

да ни сбере така, съвсем случайно

в един съвсем случаен час.

 

С невярващи очи да се погледнем

и времето за миг да се стопи,

да ни превърне в юноши, които

един от друг не сваляха очи.

 

И да си кажем най-обикновени думи,

с които истинските да сменим

и по своите разделни друми

във две посоки пак да продължим.

 

Защо си тръгна без да се сбогуваш?

И тебе ли те заболя,

че някога животът тъй нехайно

младежката ни обич разпиля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...