Защо
Защо се срещнахме след толкова години?
Съдбата ли се пошегува с нас,
да ни сбере така, съвсем случайно
в един съвсем случаен час.
С невярващи очи да се погледнем
и времето за миг да се стопи,
да ни превърне в юноши, които
един от друг не сваляха очи.
И да си кажем най-обикновени думи,
с които истинските да сменим
и по своите разделни друми
във две посоки пак да продължим.
Защо си тръгна без да се сбогуваш?
И тебе ли те заболя,
че някога животът тъй нехайно
младежката ни обич разпиля...
© Мария Марковска All rights reserved.
