Защо надничаш в моята душа
нима искаш нещо нужно от нея.
Сърцето трепка и те слуша
аз толкова много за теб копнея
Понякога изчезваш ти за ден,
диря те в компа и не те намирам
не искаш да разговаряш ти с мен
добрите мигове в нощта преживявам.
Искам те само в ефира да те има
не изчезвай безследно ти от мене
душата е самотна и неутешима
щом тебе те няма, към кого душата да погледне
Всичко това е толкова сладко
мисълта сърцето да докосва.
Да бъде миг, да бъде кратко
любовта е топлина и не се прахосва.
Йонка Янкова
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados