18 sept 2019, 1:03  

Защо

581 0 3

Ако не се омайвам от очите ти;

Ако не се захласвам по гърдите ти;

Ако не те докосвам аз по устните,

за да вкуся целувките ти – вкусните;

Ако и тялото ти – незагърнато,

оставям в този час и непрегърнато;

Ако сърцето ми не вдигне пулса си,

душата ми не сеща вече труса си;

Тогава за каква любов говориме?

Не е ли по-добре да се затвориме

далече от света във манастирите

и да зарежем всъщност и квартирите,

където двама срещахме си страстите?

Защо захвърляме любов във храстите?

Защо??

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....