18.09.2019 г., 1:03  

Защо

578 0 3

Ако не се омайвам от очите ти;

Ако не се захласвам по гърдите ти;

Ако не те докосвам аз по устните,

за да вкуся целувките ти – вкусните;

Ако и тялото ти – незагърнато,

оставям в този час и непрегърнато;

Ако сърцето ми не вдигне пулса си,

душата ми не сеща вече труса си;

Тогава за каква любов говориме?

Не е ли по-добре да се затвориме

далече от света във манастирите

и да зарежем всъщност и квартирите,

където двама срещахме си страстите?

Защо захвърляме любов във храстите?

Защо??

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...