11 ago 2006, 16:33

Защо

  Poesía
1.1K 0 1

Защо така, аз питам се сега?

Защо така, изсмя ми се съдбата?

Защо така със мен се подигра!

Изплю се тя отгоре на мечтата?

 

Изпълнена със злоба и омраза

Изсмях се аз във този час

И без да мисля….казах на съдбата

Е, стига толкоз!

Искам си мечтата!

Със нея аз възнамерявам да живея

да побеждавам всичките злини

и да започна аз да ти се смея

на тебе, злата ми съдба

 

Виж там в ъгъла се вижда

Искрата на последната мечта

И колкото да искам да я стигна

Тя си остава само моята мечта……….

 

И върнах се

И ето пак съм тук

И пак поглеждам към съдбата

А тя! Изсмя ми се на пук

- Къде отиде ти мечтата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...