Защо така, аз питам се сега?

Защо така, изсмя ми се съдбата?

Защо така със мен се подигра!

Изплю се тя отгоре на мечтата?

Изпълнена със злоба и омраза

Изсмях се аз във този час

И без да мисля….казах на съдбата

Е, стига толкоз!

Искам си мечтата!

Със нея аз възнамерявам да живея

да побеждавам всичките злини

и да започна аз да ти се смея

на тебе, злата ми съдба

Виж там в ъгъла се вижда

Искрата на последната мечта

И колкото да искам да я стигна

Тя си остава само моята мечта……….

И върнах се

И ето пак съм тук

И пак поглеждам към съдбата

А тя! Изсмя ми се на пук

- Къде отиде ти мечтата?