Защо така, аз питам се сега?
Защо така, изсмя ми се съдбата?
Защо така със мен се подигра!
Изплю се тя отгоре на мечтата?
Изпълнена със злоба и омраза
Изсмях се аз във този час
И без да мисля….казах на съдбата
Е, стига толкоз!
Искам си мечтата!
Със нея аз възнамерявам да живея
да побеждавам всичките злини
и да започна аз да ти се смея
на тебе, злата ми съдба
Виж там в ъгъла се вижда
Искрата на последната мечта
И колкото да искам да я стигна
Тя си остава само моята мечта……….
И върнах се
И ето пак съм тук
И пак поглеждам към съдбата
А тя! Изсмя ми се на пук
- Къде отиде ти мечтата?
© Ваня Все права защищены
Усмивки от мен!