11 авг. 2006 г., 16:33

Защо

1.1K 0 1

Защо така, аз питам се сега?

Защо така, изсмя ми се съдбата?

Защо така със мен се подигра!

Изплю се тя отгоре на мечтата?

 

Изпълнена със злоба и омраза

Изсмях се аз във този час

И без да мисля….казах на съдбата

Е, стига толкоз!

Искам си мечтата!

Със нея аз възнамерявам да живея

да побеждавам всичките злини

и да започна аз да ти се смея

на тебе, злата ми съдба

 

Виж там в ъгъла се вижда

Искрата на последната мечта

И колкото да искам да я стигна

Тя си остава само моята мечта……….

 

И върнах се

И ето пак съм тук

И пак поглеждам към съдбата

А тя! Изсмя ми се на пук

- Къде отиде ти мечтата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...