Вив (Ваня) Вив (Ваня)
14
Aug 11, 2006, 4:33 PM

Защо

  Poetry
1.1K 0 1

Защо така, аз питам се сега?

Защо така, изсмя ми се съдбата?

Защо така със мен се подигра!

Изплю се тя отгоре на мечтата?

 

Изпълнена със злоба и омраза

Изсмях се аз във този час

И без да мисля….казах на съдбата

Е, стига толкоз!

Искам си мечтата!

Със нея аз възнамерявам да живея

да побеждавам всичките злини

и да започна аз да ти се смея

на тебе, злата ми съдба

 

Виж там в ъгъла се вижда

Искрата на последната мечта

И колкото да искам да я стигна

Тя си остава само моята мечта……….

 

И върнах се

И ето пак съм тук

И пак поглеждам към съдбата

А тя! Изсмя ми се на пук

- Къде отиде ти мечтата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0