Aug 11, 2006, 4:33 PM

Защо

  Poetry
1.1K 0 1

Защо така, аз питам се сега?

Защо така, изсмя ми се съдбата?

Защо така със мен се подигра!

Изплю се тя отгоре на мечтата?

 

Изпълнена със злоба и омраза

Изсмях се аз във този час

И без да мисля….казах на съдбата

Е, стига толкоз!

Искам си мечтата!

Със нея аз възнамерявам да живея

да побеждавам всичките злини

и да започна аз да ти се смея

на тебе, злата ми съдба

 

Виж там в ъгъла се вижда

Искрата на последната мечта

И колкото да искам да я стигна

Тя си остава само моята мечта……….

 

И върнах се

И ето пак съм тук

И пак поглеждам към съдбата

А тя! Изсмя ми се на пук

- Къде отиде ти мечтата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...