15 sept 2006, 17:34

защо?

  Poesía
746 0 4


Защо

Започвам да се питам аз
 - Защо не мога да се влюбя?
Седя си на чина в клас и в мисли времето си губя.
 Ех, вярно е, че някога обичах... тогава беше първата любов.
 Той вричаше се и аз се вричах, светът беше красив и нов.
 Но всичко мина като буря, захвърлена от него бях.
 Чувството любов загубих, остана само чувството за страх.
Страхувах се отново да не срещна човек, обричащ се в лъжи!
 И който може пламенно, горещо не да ме обича, а да ми изневери.
Започнах да не вярвам в живота, в хората, в любовта!
С тях не искам да играя и след това да съм сама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йолина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че отново ще се влюбиш!Дъщеря ми е колкото теб и хормоните я тресат отвсякъде, но се иска още малко да порастнете, за да гледат на вас по-сериозно.
  • Има идея,чисто и реално откровение...

    Поздрав и усмивка.
    /поща /
  • Надявам се, че сте доволен от редакцията на произведението!
  • Йолина, по този начин се пише проза. Така, както е написано не прилича на стихотворение.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...