15 sept 2006, 17:34

защо?

  Poesía
747 0 4


Защо

Започвам да се питам аз
 - Защо не мога да се влюбя?
Седя си на чина в клас и в мисли времето си губя.
 Ех, вярно е, че някога обичах... тогава беше първата любов.
 Той вричаше се и аз се вричах, светът беше красив и нов.
 Но всичко мина като буря, захвърлена от него бях.
 Чувството любов загубих, остана само чувството за страх.
Страхувах се отново да не срещна човек, обричащ се в лъжи!
 И който може пламенно, горещо не да ме обича, а да ми изневери.
Започнах да не вярвам в живота, в хората, в любовта!
С тях не искам да играя и след това да съм сама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йолина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че отново ще се влюбиш!Дъщеря ми е колкото теб и хормоните я тресат отвсякъде, но се иска още малко да порастнете, за да гледат на вас по-сериозно.
  • Има идея,чисто и реално откровение...

    Поздрав и усмивка.
    /поща /
  • Надявам се, че сте доволен от редакцията на произведението!
  • Йолина, по този начин се пише проза. Така, както е написано не прилича на стихотворение.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...