Sep 15, 2006, 5:34 PM

защо?

  Poetry
742 0 4


Защо

Започвам да се питам аз
 - Защо не мога да се влюбя?
Седя си на чина в клас и в мисли времето си губя.
 Ех, вярно е, че някога обичах... тогава беше първата любов.
 Той вричаше се и аз се вричах, светът беше красив и нов.
 Но всичко мина като буря, захвърлена от него бях.
 Чувството любов загубих, остана само чувството за страх.
Страхувах се отново да не срещна човек, обричащ се в лъжи!
 И който може пламенно, горещо не да ме обича, а да ми изневери.
Започнах да не вярвам в живота, в хората, в любовта!
С тях не искам да играя и след това да съм сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йолина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се, че отново ще се влюбиш!Дъщеря ми е колкото теб и хормоните я тресат отвсякъде, но се иска още малко да порастнете, за да гледат на вас по-сериозно.
  • Има идея,чисто и реално откровение...

    Поздрав и усмивка.
    /поща /
  • Надявам се, че сте доволен от редакцията на произведението!
  • Йолина, по този начин се пише проза. Така, както е написано не прилича на стихотворение.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...