Защо боли, защо кръвта се стича,
защо сърцето те зове?
Обичах те, в любов ти се заричах,
но ти мечтите ми отне.
Не виждаш ли, че аз умирам бавно,
че бавно се топя по теб?
За теб това не значи нищо,
какво е някакво погубено сърце...
Очаквам те, ела, върни се:
зарадвай ме, бъди до мен!
Докосвай ме, с любов дари ме;
огрей със обич моя ден!
Защо боли, защо, кажи ми,
не виждаш ли, че страдам с теб?
Живот невинен ти погуби,
душа, тъй чиста изгори.
Аз зло за тебе не желая,
но нека сбъдне се едно,
във ден, за теб нещастен, да се питаш:
„Защо боли, о Господи, защо?...”
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
Напомнаш мш за мен!
Ще го преодолееш и ти ще станеш силната!
Желая ти успех от сърце!