9 oct 2007, 21:01

Защо е нужна крепост...?!

  Poesía
950 0 2
Защо е нужна крепост, когато тя е вътре в Нас

Опитаха се да те злепоставят,
опитаха и не успяха.
Опитаха се да те стъпчат,
опитаха, но ти ги стъпка!

Навярно ти си го очаквал,
навярно знаеше, че това ще следва,
а може би и ти си го премислял,
преди на щурма бесен да поемат те...

В началото ти плахо действа
и учеше се на живот от "умните глави",
започна да събираш нови сили и умения
и заяви открито своeто място пред света.

Усещайки каква е твоята сила,
започна да изграждаш своята неприкосновена крепост,
уморен от тежкия товар на твоите плещи,
отново скриваш се сред гъстата мъгла.

И плочите една сред друга ти редеше
и с времето всичко се менеше,
вместо камък ти сърце постави,
а бетона замени със своята кръв.

Убеден си, че си веч подготвен
за първия удар на коварството и подлостта,
гордо пак сред светлината на света излизаш
и осъзнаваш бъдещата си съдба.

Виждаш, че една такава крепост е химера.
Виждаш, че не ще държи далече тези врагове
и размислил осъзнаваш,
че единствената крепост е твойта собствена душа.

Дори и разрушена да е вече
крепостта на твоята съдба,
ти в битката взимаш сигурно надмощие,
защо ли - защото притежаваш смелостта и любовта.
..............................................................................................

Да кажем, че животът е театър,
както казваха творците неведнъж,
да кажем, че и ние сме актьори,
тогаз да изиграем перфектно своите роли.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...