9 oct 2007, 21:01

Защо е нужна крепост...?!

  Poesía
953 0 2
Защо е нужна крепост, когато тя е вътре в Нас

Опитаха се да те злепоставят,
опитаха и не успяха.
Опитаха се да те стъпчат,
опитаха, но ти ги стъпка!

Навярно ти си го очаквал,
навярно знаеше, че това ще следва,
а може би и ти си го премислял,
преди на щурма бесен да поемат те...

В началото ти плахо действа
и учеше се на живот от "умните глави",
започна да събираш нови сили и умения
и заяви открито своeто място пред света.

Усещайки каква е твоята сила,
започна да изграждаш своята неприкосновена крепост,
уморен от тежкия товар на твоите плещи,
отново скриваш се сред гъстата мъгла.

И плочите една сред друга ти редеше
и с времето всичко се менеше,
вместо камък ти сърце постави,
а бетона замени със своята кръв.

Убеден си, че си веч подготвен
за първия удар на коварството и подлостта,
гордо пак сред светлината на света излизаш
и осъзнаваш бъдещата си съдба.

Виждаш, че една такава крепост е химера.
Виждаш, че не ще държи далече тези врагове
и размислил осъзнаваш,
че единствената крепост е твойта собствена душа.

Дори и разрушена да е вече
крепостта на твоята съдба,
ти в битката взимаш сигурно надмощие,
защо ли - защото притежаваш смелостта и любовта.
..............................................................................................

Да кажем, че животът е театър,
както казваха творците неведнъж,
да кажем, че и ние сме актьори,
тогаз да изиграем перфектно своите роли.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...