Защо е нужна крепост, когато тя е вътре в Нас

Опитаха се да те злепоставят,
опитаха и не успяха.
Опитаха се да те стъпчат,
опитаха, но ти ги стъпка!

Навярно ти си го очаквал,
навярно знаеше, че това ще следва,
а може би и ти си го премислял,
преди на щурма бесен да поемат те...

В началото ти плахо действа
и учеше се на живот от "умните глави",
започна да събираш нови сили и умения
и заяви открито своeто място пред света.

Усещайки каква е твоята сила,
започна да изграждаш своята неприкосновена крепост,
уморен от тежкия товар на твоите плещи,
отново скриваш се сред гъстата мъгла.

И плочите една сред друга ти редеше
и с времето всичко се менеше,
вместо камък ти сърце постави,
а бетона замени със своята кръв.

Убеден си, че си веч подготвен
за първия удар на коварството и подлостта,
гордо пак сред светлината на света излизаш
и осъзнаваш бъдещата си съдба.

Виждаш, че една такава крепост е химера.
Виждаш, че не ще държи далече тези врагове
и размислил осъзнаваш,
че единствената крепост е твойта собствена душа.

Дори и разрушена да е вече
крепостта на твоята съдба,
ти в битката взимаш сигурно надмощие,
защо ли - защото притежаваш смелостта и любовта.
..............................................................................................

Да кажем, че животът е театър,
както казваха творците неведнъж,
да кажем, че и ние сме актьори,
тогаз да изиграем перфектно своите роли.