8 jul 2007, 22:07

Защо говориш ми за вяра

  Poesía
666 0 4
   В свят, където пуританите са вече мит,
   а нравственоста се къпе във разврата
   и нормално е баща да е палач на своя син,
   защо говориш ми за вяра?

   Тук, където всеки втори е милитарист,
   с охота гледа кръв и се усмихва
   на демона, приятеля си най-велик,
   защо говориш ми за вяра?

   Или тук, където всеки е меркантилист -
   всичко мачка без да се замисля,
   че онова момче окаяно, със вик,
   спринцовка във вената, с отрова, впива.
   
    ----------------------------------------
    Затова във този свят прокажен и проклет,
    дума като БОГ, приятелю, не съществува!
    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...