В свят, където пуританите са вече мит,
а нравственоста се къпе във разврата
и нормално е баща да е палач на своя син,
защо говориш ми за вяра?
Тук, където всеки втори е милитарист,
с охота гледа кръв и се усмихва
на демона, приятеля си най-велик,
защо говориш ми за вяра?
Или тук, където всеки е меркантилист -
всичко мачка без да се замисля,
че онова момче окаяно, със вик,
спринцовка във вената, с отрова, впива. ...