8.07.2007 г., 22:07

Защо говориш ми за вяра

663 0 4
   В свят, където пуританите са вече мит,
   а нравственоста се къпе във разврата
   и нормално е баща да е палач на своя син,
   защо говориш ми за вяра?

   Тук, където всеки втори е милитарист,
   с охота гледа кръв и се усмихва
   на демона, приятеля си най-велик,
   защо говориш ми за вяра?

   Или тук, където всеки е меркантилист -
   всичко мачка без да се замисля,
   че онова момче окаяно, със вик,
   спринцовка във вената, с отрова, впива.
   
    ----------------------------------------
    Затова във този свят прокажен и проклет,
    дума като БОГ, приятелю, не съществува!
    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...