Еднотипен ли ми казваш, че си?
Еднотипен?
Че може ли еднотипна да е дъгата?
Аз знам, че ти си светлината, 
но преминала през призма,
светлината на много цветове дели се.
И всеки цвят от теб е 
и всеки цвят от теб до болка аз обичам.

И като лука си многослоест...
Ах, колко много сълзи аз изплаках,
докато лист по лист отделях,
за да стигна до сърцевината!

Но всъщност душата ми душата ти позна 
още от първия миг, в който аз те зърнах.

И винаги очите ми те търсят,
за да се слеят с твоите очи, 
за да се докосна отново до душата ти

Може ли еднотипна да е дъгата?
Кажи ми!

Питам те тогава, защо аз за теб

 жадувам непрестанно?