враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
19 jun 2008, 10:50

Защо ли...

  Poesía
801 0 11

Защо ли

всичко се разбира през нощта...

И колко страшно е сама

илюзията да убиеш.

Но ако само тя ти е останала,

къде ще приютиш живота си...?

В капана на отминалото време

се крият хиляди примамки.

Припомняш си добрите дни,

намираш там любов

и без да знаеш, че денят е лош,

отново я раздаваш.

Приют е нужен на душата ти,

но там, където спреш,

все има някой друг...

Какво все пак ще ти остане -

да молиш Бог

да ти даде прозрение

да различиш

илюзията от доброто...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0